ВЪНШНА ИЛИ ВЪТРЕШНА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ

При външните стени този въпрос не подлежи на дискусия, а изборът на мястото, където да се постави топлоизолацията, единствено зависи от конкретните условия и възможност за монтаж. При ново строителство топлоизолацията безапелационно се поставя откъм външната страна на фасадите. При цялостно саниране на стари сгради – също.             Изолацията откъм външната страна се препоръчва поради следните предимства:
• Стените поемат и запазват значително количество топлина. По този начин те изпълняват ролята на топлинен акумулатор и спомагат за по-голямата термостабилност, т.е. поддържане на температура с минимални колебания в помещенията. В този случай помещенията се затоплят малко по-бавно, но за сметка на това топлината се задържа за по-дълго след изключване на отоплението. Това се отнася не само за зимата, а и за летните горещини, когато пък изолацията предпазва вътрешността на сградата от прегряване.
• Външната топлоизолация отлично решава и проблема с топлинните мостове, защото изцяло покрива външната повърхност, включително и бетонни елементи. 
•Температурната крива при този вид изолация при външна температура –15° пада под нулата в границите на самата изолация. Това означава, че температурите вътре в ограждащата конструкция остават положителни, даже и при такива ниски температури.
Следователно, няма опасност от замръзване на неминуемо проникващите през стената водни пари, което пък е свързано с рязко намаляване на нейните топлоизолационни качества и най-вече с механично разрушаване на материала.
• Външните стени могат да" дишат”, което позволява тяхното непрестанно изсушаване, и е благоприятно за поддържане на по-равномерен и здравословен влажностен режим на въздуха в помещенията.
• Външната топлоизолация представлява допълнителна защита на стените срещу атмосферните въздействия – дъжд, ветрове, слънчева радиация.
• Полезният обем на помещенията не се намалява за сметка на дебелината на топлоизолацията.
Освен това при външните топлоизолации изборът на материали и решения за покриване и защита на изолационния пласт е по-голям.
• Не се нарушава животът на обитателите, а в сградата не се внасят строителни материали и не се извършва строителство.
Всички тези предимства се губят, когато изолацията се постави откъм вътрешната страна на помещенията.
Същевременно, независимо от мястото на поставяне на топлоизолацията, и в двата случай изискванията за нейната дебелина са еднакви.
Това, което е валидно при всички видове вътрешна топлоизолация, е необходимостта от сигурна пароизолация, която да не позволява на водните пари от помещенията да проникват в строителната конструкция. При –15° външна температура нулевата точка вече се е преместила във вътрешната топлоизолация и температурата на целия зид е отрицателна. Проникналата в него влага неминуемо ще замръзне.
Идеалното решение е да се използват топлоизолационни материали, които са едновременно и добра преграда срещу водните пари. Ако се използват материали, пропускащи водните пари, като стиропор, например, се
предпочитат листове, фабрично каширани с алуминиево фолио. В противен случай трябва да се предвиди и самостоятелна пароизолация.