ПРОБЛЕМИ НА ПАНЕЛКИТЕ - КОНДЕНЗ,ПЛЕСЕН,МУХЪЛ

  Старите сгради са даденост от която още много десетилетия не ще може да се отървем.Единственото, което може да сторим е да подобрим това, което някогашните проектанти и строители са завещали на бъдещите поколения. В това наследство влизат и често срещаните, най-вече в панелните обиталища, влажни петна по външните стени, последвани от появата мухъл и неприятен мирис.

 Битува масовата заблуда, че причината е в неплътности на фугите между
панелите или на просмукване на атмосферна влага през тях. В действителност овлажняването на вътрешната повърхност на стените се дължи на естествени природни процеси, породени от ниската повърхностна температура откъм вътрешната страна на външния панел. Тя, от своя страна, пък се дължи на лошата топлоизолация на външните стените на жилището.

 Въздухът представлява еднородна смес от газове. Освен азот, кислород, благородни газове (главно аргон), въглероден двуокис и водород, той съдържа и разтворени водни пари. Разтворимостта на водната пара във въздуха нараства с повишаването на температурата.
При 0 °C, например, концентрацията на насищане е 4,9 g вода на 1 m3 въздух, при 10 °C – 9,3 g, а при 20 °C – 17,4 g.

 Нагледна илюстрация на явлението кондензно оросяване е изпотяването на студени предмети при внасянето им в топла стая. Същият ефект е много добре изразен и при изваждането на стъклена бутилка от хладилника. Причина за изпотяването е охлаждането на въздуха в зоната на контакта със студените тела, при което способността му да разтваря водни пари намалява.

 В областта на строителството кондензното оросяване по вътрешните повърхности на фасадните стени и по подовите и таванските плочи, които са в допир с външния въздух, води до появата на мухъл плесени, което е изключително неприятно и от естетическа гледна точка. Те повреждат       невъзстановимо тапетите или боядисаните покрития. Освен това, при развитието си отделят в помещенията газове с неприятна миризма.
Образуването на кондензно оросяване зависи от:
• температурата на въздуха в помещението;
• относителната влажност на въздуха в помещението;
• температурата на вътрешните повърхности на стените, пода и тавана, а също на прозоречните рамки и на остъкляването.

 Тези фактори се съчетават неблагоприятно през зимата, когато сградите се отопляват, влажността в тях е относително висока, а външният въздух е студен.

При продължително проветряване въздухът в една стая се обменя изцяло и вътрешната относителна влажност става равна на външната. Когато прозорците се затворят или принудителната вентилация се преустанови, отоплителните средства повишават температурата на въздуха и относителната му влажност първоначално намалява. След това тя започва постепенно да нараства за сметка на:
• водата, отделяна от телата на обитателите;
• изпаренията при готвене;
• изпаренията при миене, къпане и т.н.
Възрастен човек в спокойно състояние (когато не е физически натоварен) излъчва в атмосферата през кожата и лигавиците си от 30 до 50g. вода за 1 час. Приготвянето на храната и ползването на топла вода за хигиенни нужди също е свързано с постъпването на изпарения във въздуха.

 Температурата на вътрешната повърхност на дадена фасадна стена се определя от:
• външната и вътрешната температура;
• топлоизолационните характеристики на стената.

 От казаното дотук могат да се направят няколко важни извода:
1. Причина за кондензното оросяване не е проникнала отвън вода, а отделянето на влага от въздуха в помещенията при контакта му със студените вътрешни повърхности на стените.
2. С това явление може да се борим, като повишаваме топлоизолационната способност на ограждащите стени, а оттам и температурата на вътрешната им повърхност. Предприемането на тези мерки е съпроводено с важни допълнителни ефекти:
• в значителна степен се намалява лъхането на хлад от стените, с което помещенията стават по-комфортни за обитаване;
• намалява се необходимата енергия за отопление или със същата енергия се получават по-високи вътрешни температури (1градус повишаване на температурата на въздуха води до 6% по голям разход за отопление).

Друг основен фактор е дограмата:

 Представата за комфорта, който трябва да предлага едно жилище, се промени много през последните десетина години. Всеки иска големи прозорци и обляни в светлина топли стаи, в които да се разхожда по къс ръкав през зимата. За целта разчита на добрата топлоизолация на съвременните стъклопакети. Плътно затварящата се модерна дограма поддържа равномерни високи температури и намалява излишните разходите за отопление, като предотвратява обичайното при неуплътнените прозорци течение, но поражда не по-малко сериозния въпроса с проветряването. При използваните допреди години обикновени стъкла със сравнително пропусклива дограма проветряването се извършваше от само себе си и по този начин се отстраняваха влагата и миризмите от вътрешното помещение. Тъй като през отоплителния период прозорците бяха най-студените площи в жилището, влагата се кондензираше върху тях, стичаше се по-стъклото, събираше се в отводнен улей на вътрешния перваз на прозореца и водата трябваше редовно да се избърсва. С новите стъклопакети влагата, която се увеличава с готвенето, прането и къпането, вече не се кондензира върху прозорците, а по най-студените повърхности в помещението (често пъти това са стените). В резултат върху тях може да се образува плесен и мухъл.

 Противно на общоприетото мнение хората отварят прозорците през определен период от време, не заради липсата на достатъчно кислород, а поради повишаването на влагата и на съдържанието на CO2 в помещението, което се възприема от тях като "задух". Съдържанието на CO2 във въздуха не трябва да надвишава концентрация от 0,1% от вътрешния въздух. В жилище, в което присъства цялото семейство, това означава цялостна смяна на въздуха на всеки два часа.

Повечето хора се чувстват добре при относителна влажност на въздуха в помещенията в интервала 40% - 60%. Относителната влажност на въздуха показва до колко е изчерпана абсорбционната възможност на въздуха. При 100% водната пара отново се втечнява и се показва като мъгла или мокър валеж. Ако въздух от баня с температура 22˚С и относителна влажност 100% достигне до спалня с температура 15˚С, то всеки кубически метър освобождава 6,6 г вода, които се полепват по най-студените повърхности на стаята. Този кондензационен ефект може да се види през лятото по всяка студена стъклена бутилка, която се изважда от хладилника и се оставя на “въздух”.

Освен естественото проветряване, което се получава при широкото отваряне на прозорците, и климатичните системи, съществуват и някои ефективни решения за вентилация, които се използват в съвременните дограми. Производителите обръщат все по-голямо внимание на постоянния обмен на въздух през дограмата чрез специални вградени системи за вентилация. Емблематични в това отношение са системите за вентилиране KoClimat plus на Kömmerling, Air Controller на Salamander, Rehau-Climatat и системните решения за осигуряване на неконтролиран приток на въздух на Veka, KBE и др.